Село Кръстевич се намира на територията на пловдивска област и много близо до панагюрското населено място Стрелча. Асоциациите с борбите по време на Възраждането и най-вече избухването на Априлското въстание са съвсем очевидни, още повече, че по време на въстанието страната е разделена на четири основни революционни окръга. Самото село по всяка вероятност е кръстено на едноименния политик и държавник в годините след Освобождението, малкото име на когото е Гавраил. Той е един от водещите политици и инициатори на прочутото обединяване на Княжество България и Източна Румелия. Този акт става известен като деня на Съединението, което всяка година отбелязваме на 6-ти септември. В селото няма родени много известни личности, а единствените двама по-популярни мъже са свързали живота си с делото на борбата. Един от тях дори основава партизански отряд с името Антон Иванов, а умира в превратната за страната 1944-та година, когато много млади мъже загиват от оръжието на фашистките борци.
До 1989-та година един от общо стоте национални туристически обекти в лицето на хижа Бунтовна се намира на територията на Кръстевич. Всъщност мястото на хижата не се е променило и днес, но за известен период от време на хижата е отнет този статут. За щастие е възобновен през 2013-та година, която остава паметна за страната най-вече с протестите срещу правителството на Пламен Орешарски и студентската окупация на Софийския университет. Надморската измерена височина на хижата е точно 1 200 метра, като пътят до този обект е силно ограничен. Само две опции се разкриват пред туристите, които все пак искат с очите си да видят това, което представлява. Първият вариант е да се избере пътен участък, но той не е гладко асфалтиран и позволяващ лесно придвижване. Нещо повече, това е черен път, а общото разстояние до хижата е 13 км. Единствено автомобил би могъл да се справи с участъка, защото за автобус мястото е прекалено малко. Велосипедите и моторите също не са добра опция предвид неравностите на терена. Вторият маршрут е малко по-благоприятен, но пак е насочен предимно за любителите на туризма и разходките, а не например за възрастни хора.
Червена и ясно обозначена маркировка показва пътя до най-известната забележителност на село Кръстевич, но дори и тя да ни служи като ориентир, пътят за изминаване не е никак малък. Налага се да отделим поне три астрономически часа от времето си, а е възможно и срокът да се удължи в зависимост от темпото на ходене. Всъщност маркировката е една от многото еко пътеки в страната, които се правят именно с цел улеснение на туристите по време на техните преходи. На около 40 минути от хижата се намира съседен неин обект, който обаче не е монумент или постройка, а по-скоро природна забележителност. Става дума за връх Влък, който е с надморска височина от 1243 метра. Това не е най-популярната туристическа дестинация, сравнена например с Мальовица или Черни връх, но въпреки това не са малко хората, които минават маршрута. За селото може да се каже още, че в миналото се нарича Османово на името на турски и изключително добър с жителите богаташ.
